До Европейският омбудсман

ЖАЛБА
ПРОТИВ
Омбудсмана на република България Константин Пенчев.

Г-н Омбудсман,

Получих отговор от омбудсмана на РБ с номер 1912 от 15.04.11. Явно разликата между предишния Гиньо Ганев и сегашния Константин Пенчев е, че в момента от администрацията не всички са завършили курса за компютърна неграмотност. Преди никога не са ми отговаряли. Ама и преди и сега омбудсмана на България се назначава от милиционери. Доказателства за това може да намерите в отговора който получих подписан от Константин Пенчев No 1912. Материала за написването му е преписан от милиционерския стен-вестник на полицията в Ловеч.

За моето задържане в ареста писах до ЛАС. За това ми допълнително нарушение съдия Дианка Дабкова с решение 159 от 21.12.2010 г. ме санкционира с глоба в размер на 150 лв. В решението е отбелязано, че заповедта ми за национално издирване е от 20.10.2009 г. а според Константин Пенчев датата е друга. Търсен съм два пъти на 05.10.2010 г. и на 12.10.2010 г. Има много свидетели и документи, че аз си живея на постоянния адрес от 1973 г. с изключение на времето когато бях в родната казарма. Последно съм ходил на море 1993 за 5 дена. Специалистките, които ме тестваха дали съм луд също бяха информирани от младши разследващ полицай Иван Пенев, че не живея на постоянния си адрес от година и половина. Целия тест се проведе в присъствието на посочения полицай, който съдействаше на специалистките при прегледа за да вземат правилното решение. Полицая не ми разреши да си сложа очилата и без очила трябваше да подпиша два листа и да решавам психо-тестове. Бре дръж човека в мъгла та да му е ясно за какво го Oбвиняваш. Адвоката присъства само на подписването на двата листа и излезе. Остана недоволна, че поисках да ми прочете онова, което трябва да подпиша. Дори не погледна дебелата папка със скалъпени обвинения, която Иван Пенев показа на специалистките които ме тестваха. Решение - 1 -, - 2 -, - 3 -, - 4 -, - 5 -, - 6 -;

На 10 януари пак бях привикан от Иван Пенев в стая 207 на РПУ. На призовката пишеше, че ще ми се връчат обвиненията. Да обаче обвиненията не ги получих а пак имах тест от друга специалистка и пак тя трябваше да взема решения въз основа на дебелата папка със скалъпените обвинения в РПУ. Сега теста беше в стаята за разпити, бяхме само двамата но отново дори нямаше вода за пиене.

Същия ден написах жалба до Окръжна прокуратура в която написах името на Иван Пенев понеже той не пожела да ми каже името на прокурора. След време Иван Пенев изпрати 3-ма полицаи сутринта да ме заведат при него. Жалбата която бях написал до ОП прокурор Светла Иванова я праща в Районна прокуратура и беше на бюрото на Иван Пенев, който си загуби прекалено крехкото психическо равновесие и скочи да ме бие. Не сколаса понеже избягах в коридора, развика се и колегите му го усмириха. Е да ама началника на РПУ, който също се появи не пожела да документира ситуацията както и да погледне разкъсаното ми по шевовете яке. Жалбата ми до МВР

Писах редица жалби за случката и разгеле на 23 март старши разследващ полицай Катина Латинова ме извика пак да пиша показания в ОДМВР. Призовката; Като излизах на входа пак бях задържан от 3-ма и закаран при Иван Пенев. Той ми даде постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение. В това постановление за първи път получих обвиненията си. Попитайте Константин Пенчев какво забранено съм изнесъл в интернет след като обвиненията си ги получавам на 23 март. Постановлението - 1 -, - 2 -, - 3 -;

Декларацията която подписах не беше на 16.12.2010 г. а в деня когато Иван Пенев скочи да ме бие и без присъствието на адвокат.

В последствие Иван Пенев дофтаса в къщи с още четирима и ми плячкоса и двата компютъра понеже имал заповед от Районен съд. Копие от тази заповед аз все още нямам въпреки, че написах молба да Районен съд да ми дадат. В нещото като бумаги които получих от Иван Пенев пишеше, че съдията е Йорданка Вутова. Няма да се учудя ако такъв съдия няма понеже в деня когато скочи да ме бие Иван Пенев ми каза, че прокурора по делото 232/2005 което после става 334/2009 се води от прокурор Виолета Петрова. Е да ама Окръжния прокурор ми каза, че такъв прокурор няма. Оказа се, че и той е запознат със случката. Протокол - 1 -, - 2 -, - 3 -, - 4 -;

Понеже директора на ОДМВР комисар Г. Иванов призна, че е запознат със случая и ме изкарва на луд аз считам, че той лично ръководи операцията и ме е осъдил на милиционерска смърт за което му съдействат прокурори и съдии. Даже привиква на два пъти мои комшии да пишат показания против мен. Хората са питани дали не съм за затвора или за лудницата.

Според мен е нормално директора на полицията комисар Г. Иванов да извършва срещу мен незаконни действия с цел облагодетелстване на Петър Николов от с. Кирчево ако за тази дейност беше получил мангизи. Обаче съм сигурен, че директора пари не е получил което прави действията му освен незаконни и ненормални. Е да ама мене ме тестват дали съм луд а на директора са му издавали медицински, че е психически здрав. За случката съм уведомил “Института по психология” към МВР, Министерството на здравеопазването, Държавен медицински одит, … но директора все още е на работа и продължава да си изпълнява партийните поръчения както и всичките му ятаци.

В отговора на Константин Пейчев никъде не видях да е написал обвиненията ми. Явно това не го интересува.

Искам документ, че и Европейските институции не можете да ме опазите от милиционерските действия на държавен служител на държавна заплата да за си потърся политическо убежище като гражданина на ЕС. И гледайте пък да не го направите след като директора на ОДМВР – Ловеч ми изпълни смъртната присъда, която лично я е издал. Ятаците от: Окръжна прокуратура - 1 -; Районна прокуратура:
-1-, -2-; Районен съд: -0-, -1-, -2-,

24 април 2011 г.

 

Сайт управляется системой uCoz